Мъртви вълнения
Аз съм плувала в много дълбоки
неразпенени, тежки води.
Разпилявах се в глухи посоки,
всяка сутрин закусвах с лъжи.
Нелогично възкръсвах в измислени
светове от несбъднати спомени.
Стисках в шепи разкъсани истини,
вярвах в кухи зеници, избодени.
Свити плътно във мене на ролка,
разранени от упреци викащи,
под горящите късчета болка,
сто вини се превръщаха в скитници.
Прегоря от очакване вярата,
югосеверен вятър прегърнала,
зрънце есен остави във раната
изморената вечност прегърбена.
В окончателен ъгъл, бездомен,
нарисувах с ръце отмалели
тишината, заключих я в спомен
с катинара на дни опустели...
© Геновева Христова All rights reserved.
