18 feb 2010, 21:23

Мъртвите Пясъчни Замъци

  Poesía
1.4K 0 29

 

 

 

                                  М Ъ Р Т В И Т Е   П Я С Ъ Ч Н И    З А М Ъ Ц И

               ____________________________________________

 

                                                         "Пясъчни замъци и въздушни кули

                                                          са способни да строят само децата.

                                                          И поетите..."

                                                                                         Уйлям Бътлър

 

 

 

 

 

                                 Умряха моите Пясъчни Замъци.

                                 Заедно със тихо догорелия залез.

                                 Без грохот.

                                                  Без дим.

                                                              Без пламъци.

                                 Ей така -

                                 под напора на агресивното лазене.

 

                                 А мислех, че са белокаменни.

                                 Със кули, пробили Небето...

                                 От най-чисти водопади споявани.

                                 И решения, взети във полет -

                                 искра, отвоювана от Небитието.

 

                                 Един Живот, пропилян във живеене.

                                 Във трупане на знания.

                                 Които покварени

                                 само ни приближават до непознанието.

 

                                 Със криле, що не стават за летене.

                                 Нито за стигане до Небесните Ангели.

                                 А само помагат до Смъртта за допълзяване...

 

                                 За да се увием презглава със тревата.

                                 И да се сгушим на два метра в недрата ù.

 

                                 Умряха моите Пясъчни Замъци.

                                 Заедно със тихо догорелия залез.

                                 Без грохот.

                                                  Без дим.

                                                              Без пламъци...

 

                                Ей така - като изпепелена на Слънце сълза.

 

                                Или не!

                                Като Живот след Смъртта?

 

 

 

 

                               2010 г.                      

 

                                                                        Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бели камъни,пробили небето...агресивно лазене...живот след смъртта..
    Напомняш ми това-

    http://www.youtube.com/watch?v=42ASjD39R6A&feature=related

    Поздрав,Виктор!
  • Представа нямаш колко ме стоплиха словата ти, Кръстина!
    Благодаря ти много.
    Здравей и Живей!!!
  • Съкровена и докосваща сърцето поетична изповед!
    Това го могат само смелите и истинските поети!
    Възхитена съм! ПОЗДРАВИ! (6+)
    БЪДИ!
  • Страшно много ти благодаря, скъпа Валка!...
    Затова, че "прочете съкровените ми мисли".
    Здравей!!!
  • А има хора, дето и замъци нямат...камоли пясъчни.
    Поздрави Вик, затова, че по красив начин прочетохме съкровените ти мисли!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...