18 feb 2010, 21:23

Мъртвите Пясъчни Замъци

  Poesía
1.4K 0 29

 

 

 

                                  М Ъ Р Т В И Т Е   П Я С Ъ Ч Н И    З А М Ъ Ц И

               ____________________________________________

 

                                                         "Пясъчни замъци и въздушни кули

                                                          са способни да строят само децата.

                                                          И поетите..."

                                                                                         Уйлям Бътлър

 

 

 

 

 

                                 Умряха моите Пясъчни Замъци.

                                 Заедно със тихо догорелия залез.

                                 Без грохот.

                                                  Без дим.

                                                              Без пламъци.

                                 Ей така -

                                 под напора на агресивното лазене.

 

                                 А мислех, че са белокаменни.

                                 Със кули, пробили Небето...

                                 От най-чисти водопади споявани.

                                 И решения, взети във полет -

                                 искра, отвоювана от Небитието.

 

                                 Един Живот, пропилян във живеене.

                                 Във трупане на знания.

                                 Които покварени

                                 само ни приближават до непознанието.

 

                                 Със криле, що не стават за летене.

                                 Нито за стигане до Небесните Ангели.

                                 А само помагат до Смъртта за допълзяване...

 

                                 За да се увием презглава със тревата.

                                 И да се сгушим на два метра в недрата ù.

 

                                 Умряха моите Пясъчни Замъци.

                                 Заедно със тихо догорелия залез.

                                 Без грохот.

                                                  Без дим.

                                                              Без пламъци...

 

                                Ей така - като изпепелена на Слънце сълза.

 

                                Или не!

                                Като Живот след Смъртта?

 

 

 

 

                               2010 г.                      

 

                                                                        Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бели камъни,пробили небето...агресивно лазене...живот след смъртта..
    Напомняш ми това-

    http://www.youtube.com/watch?v=42ASjD39R6A&feature=related

    Поздрав,Виктор!
  • Представа нямаш колко ме стоплиха словата ти, Кръстина!
    Благодаря ти много.
    Здравей и Живей!!!
  • Съкровена и докосваща сърцето поетична изповед!
    Това го могат само смелите и истинските поети!
    Възхитена съм! ПОЗДРАВИ! (6+)
    БЪДИ!
  • Страшно много ти благодаря, скъпа Валка!...
    Затова, че "прочете съкровените ми мисли".
    Здравей!!!
  • А има хора, дето и замъци нямат...камоли пясъчни.
    Поздрави Вик, затова, че по красив начин прочетохме съкровените ти мисли!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...