18 февр. 2010 г., 21:23

Мъртвите Пясъчни Замъци 

  Поэзия
1240 0 29

 

 

 

                                  М Ъ Р Т В И Т Е   П Я С Ъ Ч Н И    З А М Ъ Ц И

               ____________________________________________

 

                                                         "Пясъчни замъци и въздушни кули

                                                          са способни да строят само децата.

                                                          И поетите..."

                                                                                         Уйлям Бътлър

 

 

 

 

 

                                 Умряха моите Пясъчни Замъци.

                                 Заедно със тихо догорелия залез.

                                 Без грохот.

                                                  Без дим.

                                                              Без пламъци.

                                 Ей така -

                                 под напора на агресивното лазене.

 

                                 А мислех, че са белокаменни.

                                 Със кули, пробили Небето...

                                 От най-чисти водопади споявани.

                                 И решения, взети във полет -

                                 искра, отвоювана от Небитието.

 

                                 Един Живот, пропилян във живеене.

                                 Във трупане на знания.

                                 Които покварени

                                 само ни приближават до непознанието.

 

                                 Със криле, що не стават за летене.

                                 Нито за стигане до Небесните Ангели.

                                 А само помагат до Смъртта за допълзяване...

 

                                 За да се увием презглава със тревата.

                                 И да се сгушим на два метра в недрата ù.

 

                                 Умряха моите Пясъчни Замъци.

                                 Заедно със тихо догорелия залез.

                                 Без грохот.

                                                  Без дим.

                                                              Без пламъци...

 

                                Ей така - като изпепелена на Слънце сълза.

 

                                Или не!

                                Като Живот след Смъртта?

 

 

 

 

                               2010 г.                      

 

                                                                        Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бели камъни,пробили небето...агресивно лазене...живот след смъртта..
    Напомняш ми това-

    http://www.youtube.com/watch?v=42ASjD39R6A&feature=related

    Поздрав,Виктор!
  • Представа нямаш колко ме стоплиха словата ти, Кръстина!
    Благодаря ти много.
    Здравей и Живей!!!
  • Съкровена и докосваща сърцето поетична изповед!
    Това го могат само смелите и истинските поети!
    Възхитена съм! ПОЗДРАВИ! (6+)
    БЪДИ!
  • Страшно много ти благодаря, скъпа Валка!...
    Затова, че "прочете съкровените ми мисли".
    Здравей!!!
  • А има хора, дето и замъци нямат...камоли пясъчни.
    Поздрави Вик, затова, че по красив начин прочетохме съкровените ти мисли!
  • Целият ни Живот и едно съмнение, което се разкодира с много,
    много мисъл, Людмила.
    Или както бе казал Декарт: "МИСЛЯ, ЗНАЧИ СЪЩЕСТВУВАМ".
    Благодаря ти за задълбоченото разбиране на скромната ми творба.
    Здравей!!!
  • Харесва ми това оттласкване - между бреговете на прозрението и тези на съмнението... Човешко,истинско и честно разказано. Поздрави, Виктор!
  • Благодаря, Ена - зарадва ме!
    Здравей!!!
  • Хм... Усмихна ме
    И знаеш ли защо?
    Защото почувствах стиха ти и разбрах, че не съм сама в тези си мисли...
    Много добре си го изразил!!!
    Не е за разбиране "от раз" и точно това ми хареса!!!
    Поздравления!!!
  • Благодаря, Роси - ВЗАИМНО НИ Е УДОВОЛСТВИЕТО !!!
  • Благодаря ти много, Боби!
    Нали знаеш, че това за "стягането" се отнася до лирическия ми герой?
    А, виж - той наистина в последно време изпитва някакъв странен пиетет към тъгата. Прав си! Трябва да му "постегна" перото...
  • Вик, стегни се бе човек! Мъж като крепост! Живота е като пясъчен часовник, трябват само няколко сълзи и той ще сътвори нов замък!
    Много въздействащо си го написал!!!
  • Благодаря ви, Джейни, Ивон, Томад!
    Признателен съм!!!
    ___________________________

    Томад, самият факт, че си се спрял, прочел и коментирал "моите недомислици", вече заслужава благодарност...
  • - И решения, взети във полет -
    искра, отвоювана от Небитието.

    - Един Живот, пропилян във живеене. - ??

    Без да ми се сърдите, но намирам този текст за осеян с недомислици. Най-бруталната, ми се чини финалът:

    ... Умряха... като "изпепелена" на слънце сълза
    Или не!Като Живот след Смъртта?

    Може би не е нужно да ми отговаряте, някак си е неуместно след толкова хвалебствия. Поздрав.
  • Аз без да мисля за смърта,тя ме държеше в лапите си, но вкусът на живота е толкова сладък, че се завърнах, и пак строя пясъчни замъци,и въздушни кули!
    Надеждата е в светлината на всеки изгряващ ден!
    "Като Живот след Смъртта?"
    Поздравления!
  • Благодаря, Паула, Стефани!
    Лека да е нощта ви...
    Здравейте!!!
  • Среднощен поздрав, Вик, много мъдрост и красота има в стиховете ти!
  • Невероятно въздействащ стих!
    Поздрав!
  • Знам го, Ачо - нали в тези белокаменни кули ни е надеждата...
    Благодаря ти много!
  • Мъдър стих, Викторе!
    Чудесно си го казал!
    А белокаменните кули пак ще ги съградим..знаеш го нали!
    Поздрави!
  • Благодаря ви, Фракла, Любо!
    Лобо - не ти ли се е случвало, Приятелю, като мислиш за Смъртта да усещаш по-силно истинския вкус на Живота?
    Единство и борба на противоположнсти...
    Е, това прави и лирическият ми герой.
    Здравейте!!!
  • Прекрасно! Поздрави, Виктор!
  • Вики ,можеш още кули и замъци да строиш,криле са ти стиховете приятелю и не мисли за смъртта.Неприлично е аз да те поучавам ,Живей !!!
  • Благодаря ти, Жарко Момиче!
    Нали знаеш, дето и твоите творби са ми слабост?
    Здравей!!!
  • Благодаря ви, Стела, Селвер, Кремена, Водолея, Спомен, Таня.
    Трогнахте ме!
    Здравейте и лека да ви е вечерта!!!
  • ... и пак на пясъчните замъци поставяме първата копка...!
  • А може наистина да "са белокаменни.
    Със кули, пробили Небето...
    От най-чисти водопади споявани"...
    Въздействащ е стихът ти и доста размисли поражда...
  • Далновидно. Много ми хареса! Поздрав!
  • Хареса ми!!
    "Ей така - като изпепелена на Слънце сълза.
    Или не!
    Като Живот след Смъртта?"

Предложения
: ??:??