Мъртвите Пясъчни Замъци
М Ъ Р Т В И Т Е П Я С Ъ Ч Н И З А М Ъ Ц И
____________________________________________
"Пясъчни замъци и въздушни кули
са способни да строят само децата.
И поетите..."
Уйлям Бътлър
Умряха моите Пясъчни Замъци.
Заедно със тихо догорелия залез.
Без грохот.
Без дим.
Без пламъци.
Ей така -
под напора на агресивното лазене.
А мислех, че са белокаменни.
Със кули, пробили Небето...
От най-чисти водопади споявани.
И решения, взети във полет -
искра, отвоювана от Небитието.
Един Живот, пропилян във живеене.
Във трупане на знания.
Които покварени
само ни приближават до непознанието.
Със криле, що не стават за летене.
Нито за стигане до Небесните Ангели.
А само помагат до Смъртта за допълзяване...
За да се увием презглава със тревата.
И да се сгушим на два метра в недрата ù.
Умряха моите Пясъчни Замъци.
Заедно със тихо догорелия залез.
Без грохот.
Без дим.
Без пламъци...
Ей така - като изпепелена на Слънце сълза.
Или не!
Като Живот след Смъртта?
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
