24 ago 2010, 22:02

Мъртво море

  Poesía
986 0 2

Морето нощем е като заспало.

Похърква старият бетонен фар.

Завит със пясъчното одеяло,

брегът отново е безумно опустял.

 

Само гларусите още се оглеждат

за кораб, нейде закъснял.

За него те са бялата надежда

и знак, че в бурята е оцелял.

 

Пристанището също е замряло

и мачтите стърчат като гробове.

Оглеждат се във водно огледало,

а котвите - забити са ножове!

 

Последният свидетел е небето.

Надвесено над мъртвия плаж.

Там кейовете се протягат към морето,

а то е твърдо, сякаш е паваж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...