Aug 24, 2010, 10:02 PM

Мъртво море

  Poetry
977 0 2

Морето нощем е като заспало.

Похърква старият бетонен фар.

Завит със пясъчното одеяло,

брегът отново е безумно опустял.

 

Само гларусите още се оглеждат

за кораб, нейде закъснял.

За него те са бялата надежда

и знак, че в бурята е оцелял.

 

Пристанището също е замряло

и мачтите стърчат като гробове.

Оглеждат се във водно огледало,

а котвите - забити са ножове!

 

Последният свидетел е небето.

Надвесено над мъртвия плаж.

Там кейовете се протягат към морето,

а то е твърдо, сякаш е паваж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...