Морето нощем е като заспало.
Похърква старият бетонен фар.
Завит със пясъчното одеяло,
брегът отново е безумно опустял.
Само гларусите още се оглеждат
за кораб, нейде закъснял.
За него те са бялата надежда
и знак, че в бурята е оцелял.
Пристанището също е замряло
и мачтите стърчат като гробове.
Оглеждат се във водно огледало,
а котвите - забити са ножове! ...