24 авг. 2010 г., 22:02

Мъртво море 

  Поэзия
701 0 2

Морето нощем е като заспало.

Похърква старият бетонен фар.

Завит със пясъчното одеяло,

брегът отново е безумно опустял.

 

Само гларусите още се оглеждат

за кораб, нейде закъснял.

За него те са бялата надежда

и знак, че в бурята е оцелял.

 

Пристанището също е замряло

и мачтите стърчат като гробове.

Оглеждат се във водно огледало,

а котвите - забити са ножове!

 

Последният свидетел е небето.

Надвесено над мъртвия плаж.

Там кейовете се протягат към морето,

а то е твърдо, сякаш е паваж.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??