Стои във мрака тъжно дете, с отворени ръце чака своето сърце.
Под небето лежи на жълтата трева и гледа замечтано сивата зора.
Тупти в гърдите й нещо различно и чуди се тя как да го спре.
Тъгата надвисна над нея.
Сълзи по лицето се стичат и уж трябва да топлят нейното лице,
но сякаш са ледени капки, които вледеняват светове.
Дъжд се сипе вече от небето и търси тъжното дете,
за да се опита да скрие нейното лице.
Върви тя по отъпканото шосе и събира своето сърце.
Разбрала е сега, че няма надежда за нейната душа -
разбита била всяка мечта.
Върви с наведена глава под дъжда и търси любовта, ...