Мързеливо

27 dic 2008, 16:48

Poesía » Otra

452 0 2

Слънчево сияние нахално ме събужда,

на простора шарен се показва утринта,

часовете алено-горещи аз предвиждам,

мързеливо гледайки в тавана на деня.

Топъл въздух тихичко навлиза през прозореца,

и погалва ноздрите ми, за да не заспя,

ето, че дочувам вече смътно и търговеца,

който вика: "Ставай, пак проспиваш сутринта!"

Бавно и сърдито ставам, клатейки снага,

искам да изляза, но лениво се отпускам,

лекия юрган премятам през глава,

пак в съня унасям се и Слънцето пропускам...

На село

23.08.2008г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nikoia (Офелия-Гертруда)

2008-12-31T01:49:37+02:00

щом си съчинила толкова красивоописателен ,летен стих,значи не си го изпуснала според мен!ще те чета
vanila_n (Виолета)

2008-12-27T23:47:16+02:00

Не го пропускай!