27 дек. 2008 г., 16:48

Мързеливо

594 0 2

Слънчево сияние нахално ме събужда,

на простора шарен се показва утринта,

часовете алено-горещи аз предвиждам,

мързеливо гледайки в тавана на деня.

 

 

Топъл въздух тихичко навлиза през прозореца,

и погалва ноздрите ми, за да не заспя,

ето, че дочувам вече смътно и търговеца,

който вика: "Ставай, пак проспиваш сутринта!"

 

 

Бавно и сърдито ставам, клатейки снага,

искам да изляза, но лениво се отпускам,

лекия юрган премятам през глава,

пак в съня унасям се и Слънцето пропускам...

 

 

На село

23.08.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • щом си съчинила толкова красивоописателен ,летен стих,значи не си го изпуснала според мен!ще те чета
  • Не го пропускай!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...