Dec 27, 2008, 4:48 PM

Мързеливо 

  Poetry » Other
454 0 2

Слънчево сияние нахално ме събужда,

на простора шарен се показва утринта,

часовете алено-горещи аз предвиждам,

мързеливо гледайки в тавана на деня.

 

 

Топъл въздух тихичко навлиза през прозореца,

и погалва ноздрите ми, за да не заспя,

ето, че дочувам вече смътно и търговеца,

който вика: "Ставай, пак проспиваш сутринта!"

 

 

Бавно и сърдито ставам, клатейки снага,

искам да изляза, но лениво се отпускам,

лекия юрган премятам през глава,

пак в съня унасям се и Слънцето пропускам...

 

 

На село

23.08.2008г.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • щом си съчинила толкова красивоописателен ,летен стих,значи не си го изпуснала според мен!ще те чета
  • Не го пропускай!
Random works
: ??:??