ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
29 nov 2008, 10:50

На...

940 0 10

Щастие мое! Над тебе не властват

страстите земни и ходът на времето!

Много мълчиш, в леглото прекрасна.

Вечно си с мене. Носиш си бремето...

 

Леко си залезна. Очите - неземни!

Дълги бедра и вежди-криле!

Друга такава отде ли ще взема,

а ти пък отдавна сърцето ми взе!

 

Остаряваме заедно... С очи ще те пия!

Даже Оттатък ще се любим безумно!

Само със тебе щастлив съм, не крия,

мъничка моя, кукло надувна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0