29 nov 2008, 10:50

На... 

  Poesía » De humor
759 0 10

Щастие мое! Над тебе не властват

страстите земни и ходът на времето!

Много мълчиш, в леглото прекрасна.

Вечно си с мене. Носиш си бремето...

 

Леко си залезна. Очите - неземни!

Дълги бедра и вежди-криле!

Друга такава отде ли ще взема,

а ти пък отдавна сърцето ми взе!

 

Остаряваме заедно... С очи ще те пия!

Даже Оттатък ще се любим безумно!

Само със тебе щастлив съм, не крия,

мъничка моя, кукло надувна!

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Боже! Последният ред ме разби!
  • Усмихнато е!И мен ме усмихна още повече!Поздрави Зем!
  • Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Това се казва елемент на изненада!
    И мен срази!
    Браво, Зем!
  • Е, този път онемях!
    Браво!
  • ъ.... еееее ама че финал
  • Браво, Зем, и красиво и оригинално! Поздрав!

    Кукла надувна си купих,
    защото тебе не мога да имам.
    Нарисувах й твойте очи
    и твойта усмивка,
    моя неземна.
    Сега Тя си Ти.
  • Краят така ме изненада,че се втренчих в монитора.Весел ден!Явно си в настроение.
  • Пссссссс... внимавай с куклата надувна,
    че може някой ден фасона да смени-
    ако се пукне, на ремонт ще иде
    и на собственика си ще измени!
    Мерси за усмивката, Зем!

  • Приятел, накара Шкафчето да се усмихне!
    Поздрав за чудесното стихотворение!
    Само внимавай с куклата, да не почне да изпуска!

    П.П. Да имаш една бутилка от онова хубавото вино, че ще имам и аз една среща с кукла, но не надуваема!
    Забавлявай се Зем!
Propuestas
: ??:??