на ****
Със хладни пръсти струните докосваш,
от стона им настръхвам и премалям.
Отпивам, ала с всяка глътка, просто,
пожарът в мен не гасне, а изгарям.
Забравила бях онзи трепет сладък,
от поглед и неволен жест извикан,
копнежа, да ме любиш до припадък,
от женското начало предизвикан.
Не смея да да те гледам във очите -
на своите очи не давам вяра...
И в мислите си шеметни политам,
а уж небрежно, паля си цигара.
Мелодията даже и не чувам -
в ушите ми тупти до звън страстта ми.
По дяволите тези тънки струни -
аз цялата съм диво-сластни гами.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
