31 мая 2007 г., 19:23

на ****

809 0 10

Със хладни пръсти струните докосваш,
от стона им настръхвам и премалям.
Отпивам, ала с всяка глътка, просто,
пожарът в мен не гасне, а изгарям.
Забравила бях онзи трепет сладък,
от поглед и неволен жест извикан,
копнежа, да ме любиш до припадък,
от женското начало предизвикан.
Не смея да да те гледам във очите -
на своите очи не давам вяра...
И в мислите си шеметни политам,
а уж небрежно, паля си цигара.
Мелодията даже и не чувам -
в ушите ми тупти до звън страстта ми.
По дяволите тези тънки струни -
аз цялата съм диво-сластни гами.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...