2 nov 2008, 17:37

На... 

  Poesía
794 0 22

По светлото на синьото,

по топлото

на залез орехов,

по есенните сенки,

в гора

от коледни елхи

(... които празника очакват...)

по слънчевите камъни

край вировете

тайствено-дълбоки...

и щом притичам

през поляна суха

(накрая дето слънцето

си е направило обител)

- при тебе съм...

и всичкото ти нося.

 

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??