По светлото на синьото,
по топлото
на залез орехов,
по есенните сенки,
в гора
от коледни елхи
(... които празника очакват...)
по слънчевите камъни
край вировете
тайствено-дълбоки...
и щом притичам
през поляна суха
(накрая дето слънцето
си е направило обител)
- при тебе съм...
и всичкото ти нося.
© Маргарита Василева Всички права запазени
Браво!