21 dic 2004, 13:57

На 32

  Poesía
1.2K 0 4
При мен защо дойде?
Ти знаеш ли това дори?
Коя съм аз?...
Откри ли ме или реши,
че съм като дете -
невинно и без грехове.
Дете в жена...
Жена на тридесет и две.
Невинна в любовта,
но не съвсем без грехове.
Виновна без вина...
С живот във пропаста,
бездъние и истинска душа.
Мираж ли бях за теб?
Или каквато ти ме построи?
Аз пак съм си като дете
и твоята жена на тридесет и две.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...