Dec 21, 2004, 1:57 PM

На 32

  Poetry
1.2K 0 4
При мен защо дойде?
Ти знаеш ли това дори?
Коя съм аз?...
Откри ли ме или реши,
че съм като дете -
невинно и без грехове.
Дете в жена...
Жена на тридесет и две.
Невинна в любовта,
но не съвсем без грехове.
Виновна без вина...
С живот във пропаста,
бездъние и истинска душа.
Мираж ли бях за теб?
Или каквато ти ме построи?
Аз пак съм си като дете
и твоята жена на тридесет и две.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...