на...

12 dic 2008, 0:04

Poesía » Versos blancos

902 0 5

на...

Като цвете пред теб се разтварям.

Листата ми тръпнат – от вятъра.

Не мога на теб, Февруари,

да дам това, което дадох на лятото.

Ще ти дам топлината си –

нея запазих за зимата, и още –

шума от листата си –

с тях да се топлиш. И с римите!

Срещи, раздели, пътища има,

зимно дърво си, аз – цвете без име.

Щастие в шепите скътах - вземи го

и си спомняй за мене –

само

когато видиш градина...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.