12 dic 2008, 0:04

на... 

  Poesía » Versos blancos
995 0 5
на...
Като цвете пред теб се разтварям.
Листата ми тръпнат – от вятъра.
Не мога на теб, Февруари,
да дам това, което дадох на лятото.
Ще ти дам топлината си –
нея запазих за зимата, и още –
шума от листата си –
с тях да се топлиш. И с римите!
Срещи, раздели, пътища има,
зимно дърво си, аз – цвете без име.
Щастие в шепите скътах - вземи го ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Златева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??