на...
Като цвете пред теб се разтварям.
Листата ми тръпнат – от вятъра.
Не мога на теб, Февруари,
да дам това, което дадох на лятото.
Ще ти дам топлината си –
нея запазих за зимата, и още –
шума от листата си –
с тях да се топлиш. И с римите!
Срещи, раздели, пътища има,
зимно дърво си, аз – цвете без име.
Щастие в шепите скътах - вземи го
и си спомняй за мене –
само
когато видиш градина...
© Христина Златева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
