12 дек. 2008 г., 00:04

на... 

  Поэзия » Белые стихи
785 0 5

на...

Като цвете пред теб се разтварям.

Листата ми тръпнат – от вятъра.

Не мога на теб, Февруари,

да дам това, което дадох на лятото.

 

Ще ти дам топлината си –

нея запазих за зимата, и още –

шума от листата си –

с тях да се топлиш. И с римите!

 

Срещи, раздели, пътища има,

зимно дърво си, аз – цвете без име.

Щастие в шепите скътах - вземи го

и си спомняй за мене –

само

когато видиш градина...

© Христина Златева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??