на...
на...
Като цвете пред теб се разтварям.
Листата ми тръпнат – от вятъра.
Не мога на теб, Февруари,
да дам това, което дадох на лятото.
Ще ти дам топлината си –
нея запазих за зимата, и още –
шума от листата си –
с тях да се топлиш. И с римите!
Срещи, раздели, пътища има,
зимно дърво си, аз – цвете без име.
Щастие в шепите скътах - вземи го
и си спомняй за мене –
само
когато видиш градина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Златева Всички права запазени
