3 may 2007, 2:38

На 40

  Poesía » Otra
14K 0 44
 

На 40


Елате ми на гости - станах на четиридесет,

ще има днес голямо празненство

и всички сте поканени, разбира се,

да вдигнем тост за моето рождество.

Сама се питам - Е ли е възможно?

И гледам се, и даже ми е смешно...

Опитвам някак си да си наложа,

че станала съм мъдра - безуспешно.

Дори не се опитах да затворя

години няколко в спестовна книжка.

Нали красноречиво ви говорят

проблясващи в косите бели нишки.

А млада е душата ми, сърцето - също.

Каквото искали са - все съм им го дала.

Не искам младост във отплата да ми връщат,

а с тях да остарея като катедрала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едва на четиридесет години стана
    и вече вайкането си подхвана!

    Аз след година шестдесет и пет ще сложа,
    и пак не мисля да си тегля ножа!
    А пък когато бях на шестдесет,
    животът ми бе сладък като мед!

    Благословена и от мен да бъдеш, Мая!
    И ти, и който - толкова красива - те извая!
  • А днес, в твоя ден рожден
    от цялата си душа ти желая:
    живей с пролетно настроение,
    без да познаеш що е поражение!

    Честит да е денят, в който си родена, мила Маичка!
    Честит юбилей!!!
    Дай Боже много по 40!!!
    С много слънчеви усмивки
    Веси
  • Честит Рожден Ден!!!/на патерици/
    Една любов е вече...Вечност!Бъди влюбена и красива!
  • Честит рожден ден,мила!
    Пожелавам ти:здраве,щастие,късмет
    и слънцето да не залязва в твоя ден!
    Даже нощем то да грее,
    даже зиме,да стопява то леда....
    Бъди себе си!
    И какво още......
    Прегръщам те!
  • Здраве до Живот!
    С.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....