3.05.2007 г., 2:38

На 40

14K 0 44
 

На 40


Елате ми на гости - станах на четиридесет,

ще има днес голямо празненство

и всички сте поканени, разбира се,

да вдигнем тост за моето рождество.

Сама се питам - Е ли е възможно?

И гледам се, и даже ми е смешно...

Опитвам някак си да си наложа,

че станала съм мъдра - безуспешно.

Дори не се опитах да затворя

години няколко в спестовна книжка.

Нали красноречиво ви говорят

проблясващи в косите бели нишки.

А млада е душата ми, сърцето - също.

Каквото искали са - все съм им го дала.

Не искам младост във отплата да ми връщат,

а с тях да остарея като катедрала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едва на четиридесет години стана
    и вече вайкането си подхвана!

    Аз след година шестдесет и пет ще сложа,
    и пак не мисля да си тегля ножа!
    А пък когато бях на шестдесет,
    животът ми бе сладък като мед!

    Благословена и от мен да бъдеш, Мая!
    И ти, и който - толкова красива - те извая!
  • А днес, в твоя ден рожден
    от цялата си душа ти желая:
    живей с пролетно настроение,
    без да познаеш що е поражение!

    Честит да е денят, в който си родена, мила Маичка!
    Честит юбилей!!!
    Дай Боже много по 40!!!
    С много слънчеви усмивки
    Веси
  • Честит Рожден Ден!!!/на патерици/
    Една любов е вече...Вечност!Бъди влюбена и красива!
  • Честит рожден ден,мила!
    Пожелавам ти:здраве,щастие,късмет
    и слънцето да не залязва в твоя ден!
    Даже нощем то да грее,
    даже зиме,да стопява то леда....
    Бъди себе си!
    И какво още......
    Прегръщам те!
  • Здраве до Живот!
    С.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...