3 мая 2007 г., 02:38

На 40

14K 0 44
 

На 40


Елате ми на гости - станах на четиридесет,

ще има днес голямо празненство

и всички сте поканени, разбира се,

да вдигнем тост за моето рождество.

Сама се питам - Е ли е възможно?

И гледам се, и даже ми е смешно...

Опитвам някак си да си наложа,

че станала съм мъдра - безуспешно.

Дори не се опитах да затворя

години няколко в спестовна книжка.

Нали красноречиво ви говорят

проблясващи в косите бели нишки.

А млада е душата ми, сърцето - също.

Каквото искали са - все съм им го дала.

Не искам младост във отплата да ми връщат,

а с тях да остарея като катедрала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едва на четиридесет години стана
    и вече вайкането си подхвана!

    Аз след година шестдесет и пет ще сложа,
    и пак не мисля да си тегля ножа!
    А пък когато бях на шестдесет,
    животът ми бе сладък като мед!

    Благословена и от мен да бъдеш, Мая!
    И ти, и който - толкова красива - те извая!
  • А днес, в твоя ден рожден
    от цялата си душа ти желая:
    живей с пролетно настроение,
    без да познаеш що е поражение!

    Честит да е денят, в който си родена, мила Маичка!
    Честит юбилей!!!
    Дай Боже много по 40!!!
    С много слънчеви усмивки
    Веси
  • Честит Рожден Ден!!!/на патерици/
    Една любов е вече...Вечност!Бъди влюбена и красива!
  • Честит рожден ден,мила!
    Пожелавам ти:здраве,щастие,късмет
    и слънцето да не залязва в твоя ден!
    Даже нощем то да грее,
    даже зиме,да стопява то леда....
    Бъди себе си!
    И какво още......
    Прегръщам те!
  • Здраве до Живот!
    С.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...