14 jul 2009, 20:48

На...

Poesía » Filosófica

1.8K 0 5

Есен е.

Навън листата греят,

Дъждът се рее и се приземява

досущ като мъгла

и мие моята умора.

Така превръща се в река,

която няма брод в безспира.

И плаче моята душа

и радва се, когато се съвземе.

Възражда се, когато впери взор в безкрая...

Природата е в нас,

а ние - в нея!

Окъпани сме

и сме чисти...

по-пречистени от всякога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vesben (Веселин Бенчев)

Малко е тъжно като есенен пайзаж, но ми хареса.
Поздрави!

2010-10-07T17:58:22+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Чиста си, Деси! Очаквам следващата ти творба...не се бави дълго, че не обичам да чакам по 5 месеца за някой ред! Зимната летаргия ли те обхвана или...

2009-12-17T10:47:36+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Хубаво пишеш!!!
Поздрави!!!

2009-09-12T00:50:37+03:00
U (Краси Иванов)

Един кръговрат - какъвто е живота. Нека да сме чисти - пречистени!

2009-08-20T04:38:42+03:00
rocker (Велин)

Много красиво!
Едно ново начало пречистено до съвършенство!
Поздрави!

2009-07-15T12:49:07+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0