Есен е.
Навън листата греят,
Дъждът се рее и се приземява
досущ като мъгла
и мие моята умора.
Така превръща се в река,
която няма брод в безспира.
И плаче моята душа
и радва се, когато се съвземе.
Възражда се, когато впери взор в безкрая...
Природата е в нас,
а ние - в нея!
Окъпани сме
и сме чисти...
по-пречистени от всякога...
© Десислава Иванова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
