deyzisi (Десислава Иванова)
17 200
Jul 14, 2009, 8:48 PM

На... 

  Poetry » Phylosophy
1385 0 5

     Есен е.

     Навън листата греят,

     Дъждът се рее и се приземява

     досущ като мъгла

     и мие моята умора.

     Така превръща се в река,

     която няма брод в безспира.

     И плаче моята душа

     и радва се, когато се съвземе.

     Възражда се, когато впери взор в безкрая...

     Природата е в нас,

     а ние - в нея!

     Окъпани сме

     и сме чисти...

     по-пречистени от всякога...

© Десислава Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Малко е тъжно като есенен пайзаж, но ми хареса.
    Поздрави!
  • Чиста си, Деси! Очаквам следващата ти творба...не се бави дълго, че не обичам да чакам по 5 месеца за някой ред! Зимната летаргия ли те обхвана или...
  • Хубаво пишеш!!!
    Поздрави!!!
  • Един кръговрат - какъвто е живота. Нека да сме чисти - пречистени!
  • Много красиво!
    Едно ново начало пречистено до съвършенство!
    Поздрави!
Random works
: ??:??