На...
Есен е.
Навън листата греят,
Дъждът се рее и се приземява
досущ като мъгла
и мие моята умора.
Така превръща се в река,
която няма брод в безспира.
И плаче моята душа
и радва се, когато се съвземе.
Възражда се, когато впери взор в безкрая...
Природата е в нас,
а ние - в нея!
Окъпани сме
и сме чисти...
по-пречистени от всякога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Иванова Всички права запазени
