1 ene 2011, 13:14

На... 

  Poesía » De amor
480 0 1

Да беше буря минала в душата

или пък ураган да ме опустоши,

а то огън бавно лумна в тишината –

огън от любов във мен гори.

 

Защо,  любов,  си тъй необяснима

и как в живота ми се появи –

когато искам да те имам,

е толкоз късно станало, уви?!

 

Обичам те,  защото ме възраждаш…

Обичам те,  защото в мен гориш –

днес ти си неутолимата ми жажда,

а утре  -  в моите мечти!

 

30.12.2010г. , гр. Велико Търново

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??