1.01.2011 г., 13:14

На...

623 0 1

Да беше буря минала в душата

или пък ураган да ме опустоши,

а то огън бавно лумна в тишината –

огън от любов във мен гори.

 

Защо,  любов,  си тъй необяснима

и как в живота ми се появи –

когато искам да те имам,

е толкоз късно станало, уви?!

 

Обичам те,  защото ме възраждаш…

Обичам те,  защото в мен гориш –

днес ти си неутолимата ми жажда,

а утре  -  в моите мечти!

 

30.12.2010г. , гр. Велико Търново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...