На...
Да беше буря минала в душата
или пък ураган да ме опустоши,
а то огън бавно лумна в тишината –
огън от любов във мен гори.
Защо, любов, си тъй необяснима
и как в живота ми се появи –
когато искам да те имам,
е толкоз късно станало, уви?!
Обичам те, защото ме възраждаш…
Обичам те, защото в мен гориш –
днес ти си неутолимата ми жажда,
а утре - в моите мечти!
30.12.2010г. , гр. Велико Търново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
