Да беше буря минала в душата
или пък ураган да ме опустоши,
а то огън бавно лумна в тишината –
огън от любов във мен гори.
Защо, любов, си тъй необяснима
и как в живота ми се появи –
когато искам да те имам,
е толкоз късно станало, уви?!
Обичам те, защото ме възраждаш…
Обичам те, защото в мен гориш –
днес ти си неутолимата ми жажда,
а утре - в моите мечти!
30.12.2010г. , гр. Велико Търново
© Мария All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
