14 abr 2006, 11:37

На ...

  Poesía
1.1K 0 15
Не те познавам! Даже в моя сън
не се рисуват твоите черти.
Не чакам с трепет телефонен звън.
Дори не зная твоят номер. Ти,
си само част от виртуален свят,
желано име търсено във сайта...
Но този сайт е с тебе по-богат!
Сега си спомням думите на Хайтов,
че "истинското творчество е болка...",
а в болката се ражда нежността,
и вяра, и любов, и още колко
неназовани, истински неща,
с които красотата ще спасиш...
О, моля те, не спирай да твориш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...