14.04.2006 г., 11:37

На ...

1.1K 0 15
Не те познавам! Даже в моя сън
не се рисуват твоите черти.
Не чакам с трепет телефонен звън.
Дори не зная твоят номер. Ти,
си само част от виртуален свят,
желано име търсено във сайта...
Но този сайт е с тебе по-богат!
Сега си спомням думите на Хайтов,
че "истинското творчество е болка...",
а в болката се ражда нежността,
и вяра, и любов, и още колко
неназовани, истински неща,
с които красотата ще спасиш...
О, моля те, не спирай да твориш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...