Apr 14, 2006, 11:37 AM

На ...

  Poetry
1.1K 0 15
Не те познавам! Даже в моя сън
не се рисуват твоите черти.
Не чакам с трепет телефонен звън.
Дори не зная твоят номер. Ти,
си само част от виртуален свят,
желано име търсено във сайта...
Но този сайт е с тебе по-богат!
Сега си спомням думите на Хайтов,
че "истинското творчество е болка...",
а в болката се ражда нежността,
и вяра, и любов, и още колко
неназовани, истински неща,
с които красотата ще спасиш...
О, моля те, не спирай да твориш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...