Apr 14, 2006, 11:37 AM

На ...

  Poetry
1.1K 0 15
Не те познавам! Даже в моя сън
не се рисуват твоите черти.
Не чакам с трепет телефонен звън.
Дори не зная твоят номер. Ти,
си само част от виртуален свят,
желано име търсено във сайта...
Но този сайт е с тебе по-богат!
Сега си спомням думите на Хайтов,
че "истинското творчество е болка...",
а в болката се ражда нежността,
и вяра, и любов, и още колко
неназовани, истински неща,
с които красотата ще спасиш...
О, моля те, не спирай да твориш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...