8 oct 2008, 6:24

на агнеца... 

  Poesía
1189 0 11


***
Аз пак ще съм

безгласно невидение
пред камъни,

издигащи стени...

Била съм даже мъртва...

по рождение...
а после твойта кръв

ме съживи...

Аз пак ще съм

препускащо стенание...
през калните полета

на света...
За кратко

ти ми вдъхна упование...
и стоплих се...

 а

 теб те заболя...

Тръгвам...
не забравяй за морето...
аз съм там...
от там е взето...
всичкото което те обича...
всичкото което помечтахме...
И на него

нека се нарича...
нероденото,
което не посяхме...

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??