Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
Oct 8, 2008, 6:24 AM

на агнеца...

  Poetry
1.5K 0 11


***
Аз пак ще съм

безгласно невидение
пред камъни,

издигащи стени...

Била съм даже мъртва...

по рождение...
а после твойта кръв

ме съживи...

Аз пак ще съм

препускащо стенание...
през калните полета

на света...
За кратко

ти ми вдъхна упование...
и стоплих се...

 а

 теб те заболя...

Тръгвам...
не забравяй за морето...
аз съм там...
от там е взето...
всичкото което те обича...
всичкото което помечтахме...
И на него

нека се нарича...
нероденото,
което не посяхме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0