Oct 8, 2008, 6:24 AM

на агнеца...

  Poetry
1.5K 0 11


***
Аз пак ще съм

безгласно невидение
пред камъни,

издигащи стени...

Била съм даже мъртва...

по рождение...
а после твойта кръв

ме съживи...

Аз пак ще съм

препускащо стенание...
през калните полета

на света...
За кратко

ти ми вдъхна упование...
и стоплих се...

 а

 теб те заболя...

Тръгвам...
не забравяй за морето...
аз съм там...
от там е взето...
всичкото което те обича...
всичкото което помечтахме...
И на него

нека се нарича...
нероденото,
което не посяхме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...