на агнеца...
***
Аз пак ще съм
безгласно невидение
пред камъни,
издигащи стени...
Била съм даже мъртва...
по рождение...
а после твойта кръв
ме съживи...
Аз пак ще съм
препускащо стенание...
през калните полета
на света...
За кратко
ти ми вдъхна упование...
и стоплих се...
а
теб те заболя...
Тръгвам...
не забравяй за морето...
аз съм там...
от там е взето...
всичкото което те обича...
всичкото което помечтахме...
И на него
нека се нарича...
нероденото,
което не посяхме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
