24 jul 2008, 9:01

На Андреа

989 0 12
 

На  Андреа

            В децата на децата си живеем

 

Божичко, колко си малка!

Хубава! Нежна най-вече.

Новородена весталка.

Миниатюрно човече.

 

Ето ти моето слънце.

Нека ти свети и топли.

Нека гласът ти е звънчев

и интересен живота.

 

Вземай и вятъра волен.

С него лети по земята.

И като него свободна,

нека да ти е душата.

 

Ти си красива усмивка.

Розовопръста зорница.

Да ти призная - щастлив съм,

мъничка хубавице.

 

Радвам се. С теб побеждавам

неумолимото време.

Моя свят - тебе дарявам.

Твоя - сама ще си вземеш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...