24.07.2008 г., 9:01

На Андреа

995 0 12
 

На  Андреа

            В децата на децата си живеем

 

Божичко, колко си малка!

Хубава! Нежна най-вече.

Новородена весталка.

Миниатюрно човече.

 

Ето ти моето слънце.

Нека ти свети и топли.

Нека гласът ти е звънчев

и интересен живота.

 

Вземай и вятъра волен.

С него лети по земята.

И като него свободна,

нека да ти е душата.

 

Ти си красива усмивка.

Розовопръста зорница.

Да ти призная - щастлив съм,

мъничка хубавице.

 

Радвам се. С теб побеждавам

неумолимото време.

Моя свят - тебе дарявам.

Твоя - сама ще си вземеш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...