24.07.2008 г., 9:01

На Андреа

997 0 12
 

На  Андреа

            В децата на децата си живеем

 

Божичко, колко си малка!

Хубава! Нежна най-вече.

Новородена весталка.

Миниатюрно човече.

 

Ето ти моето слънце.

Нека ти свети и топли.

Нека гласът ти е звънчев

и интересен живота.

 

Вземай и вятъра волен.

С него лети по земята.

И като него свободна,

нека да ти е душата.

 

Ти си красива усмивка.

Розовопръста зорница.

Да ти призная - щастлив съм,

мъничка хубавице.

 

Радвам се. С теб побеждавам

неумолимото време.

Моя свят - тебе дарявам.

Твоя - сама ще си вземеш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...