24.07.2008 г., 9:01

На Андреа

991 0 12
 

На  Андреа

            В децата на децата си живеем

 

Божичко, колко си малка!

Хубава! Нежна най-вече.

Новородена весталка.

Миниатюрно човече.

 

Ето ти моето слънце.

Нека ти свети и топли.

Нека гласът ти е звънчев

и интересен живота.

 

Вземай и вятъра волен.

С него лети по земята.

И като него свободна,

нека да ти е душата.

 

Ти си красива усмивка.

Розовопръста зорница.

Да ти призная - щастлив съм,

мъничка хубавице.

 

Радвам се. С теб побеждавам

неумолимото време.

Моя свят - тебе дарявам.

Твоя - сама ще си вземеш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...