24 abr 2007, 18:17

На ангелът на изгубените мечти 

  Poesía
647 0 5
 

Искам да забравя

Всяка проронена сълза.

Искам миналото да променя

И спомените да превърна

в прах и вода.


О, ангел мой на изгубените мечти,

защо остави ме сама?

Заедно построихме тази лъжа,

но само аз останах сега.


Черна, смъртта ме чака,

Там прага е студен.

А тук остана само мрака,

защото за мен няма нощ и ден.


Аз бях огън в твоите ръце,

от мен остана само прах.

Аз бях слънце и море,

в мен заседнаха мъка, страх.

© Роузи Перото Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е.Благодаря
  • стихотворението е добро-опитах се да направя точно противоположното му по емоции огледално близначе

    Искам да си спомня
    Всички твой усмивки
    Искам бъдещето да побърза
    И моите надежди да превърне
    В море от слънчеви лъчи

    О, ангел мой на сбъднатите ми мечти
    Нали отново сме реални и сами
    И как да ни уплаши Вечността
    Когато с теб тъмата става светлина

    Нощта целува пак деня
    Усмивката и ражда светлина
    Отново съм неземен, вдъхновен
    Нали света не е безкрайна нощ без ден


  • Добре дошла и от мен!!!Хубав стих!
  • Добре дошла!
    Много е хубаво!
    Давай напред!
  • Хубаво е
Propuestas
: ??:??