24.04.2007 г., 18:17

На ангелът на изгубените мечти

810 0 5
 

Искам да забравя

Всяка проронена сълза.

Искам миналото да променя

И спомените да превърна

в прах и вода.


О, ангел мой на изгубените мечти,

защо остави ме сама?

Заедно построихме тази лъжа,

но само аз останах сега.


Черна, смъртта ме чака,

Там прага е студен.

А тук остана само мрака,

защото за мен няма нощ и ден.


Аз бях огън в твоите ръце,

от мен остана само прах.

Аз бях слънце и море,

в мен заседнаха мъка, страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роузи Перото Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е.Благодаря
  • стихотворението е добро-опитах се да направя точно противоположното му по емоции огледално близначе

    Искам да си спомня
    Всички твой усмивки
    Искам бъдещето да побърза
    И моите надежди да превърне
    В море от слънчеви лъчи

    О, ангел мой на сбъднатите ми мечти
    Нали отново сме реални и сами
    И как да ни уплаши Вечността
    Когато с теб тъмата става светлина

    Нощта целува пак деня
    Усмивката и ражда светлина
    Отново съм неземен, вдъхновен
    Нали света не е безкрайна нощ без ден


  • Добре дошла и от мен!!!Хубав стих!
  • Добре дошла!
    Много е хубаво!
    Давай напред!
  • Хубаво е

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...