Искам да забравя
Всяка проронена сълза.
Искам миналото да променя
И спомените да превърна
в прах и вода.
О, ангел мой на изгубените мечти,
защо остави ме сама?
Заедно построихме тази лъжа,
но само аз останах сега.
Черна, смъртта ме чака,
Там прага е студен.
А тук остана само мрака,
защото за мен няма нощ и ден.
Аз бях огън в твоите ръце,
от мен остана само прах.
Аз бях слънце и море,
в мен заседнаха мъка, страх.
© Роузи Перото All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
