На баба

5 feb 2015, 1:56 2015-02-05T11:53:29+02:00

Poesía » Otra

581 0 0

Тръгвам по пътека,

тясна и зелена.

Тя ме води там,

където, скрито в спомени,

е мойто детство.

Цветята на баба,

милата й къща,

котките по двора,

цъфналата вишна...

Всичко ми е скъпо -

пазя го в сърцето...

Зная, че, когато

целият ми свят

се срива,

бабината къща пак

вратите си разкрива.

Милата ми баба на прага пак

застава

и цялата ми болка

в миг с ръка стопява.

Аз зная, че ме пази

и бди над мене баба.

В небесни райски двори

тя божи ангел се явява.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.