На баба

Тръгвам по пътека,

тясна и зелена.

Тя ме води там,

където, скрито в спомени,

е мойто детство.

Цветята на баба,

милата й къща,

котките по двора,

цъфналата вишна...

Всичко ми е скъпо -

пазя го в сърцето...

Зная, че, когато 

целият ми свят 

се срива, 

бабината къща пак

 вратите си разкрива. 

Милата ми баба на прага пак

 застава 

и цялата ми болка 

в миг с ръка стопява.

Аз зная, че ме пази 

и бди над мене баба.

В небесни райски двори

тя божи ангел се явява.