На баба
791
0
0
Тръгвам по пътека,
тясна и зелена.
Тя ме води там,
където, скрито в спомени,
е мойто детство.
Цветята на баба,
милата й къща,
котките по двора,
цъфналата вишна...
Всичко ми е скъпо -
пазя го в сърцето...
Зная, че, когато
целият ми свят
се срива,
бабината къща пак
вратите си разкрива.
Милата ми баба на прага пак
застава
и цялата ми болка
в миг с ръка стопява.
Аз зная, че ме пази
и бди над мене баба.
В небесни райски двори
тя божи ангел се явява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драгомира-мира Всички права запазени
