На баба
794
0
0
Тръгвам по пътека,
тясна и зелена.
Тя ме води там,
където, скрито в спомени,
е мойто детство.
Цветята на баба,
милата й къща,
котките по двора,
цъфналата вишна...
Всичко ми е скъпо -
пазя го в сърцето...
Зная, че, когато
целият ми свят
се срива,
бабината къща пак
вратите си разкрива.
Милата ми баба на прага пак
застава
и цялата ми болка
в миг с ръка стопява.
Аз зная, че ме пази
и бди над мене баба.
В небесни райски двори
тя божи ангел се явява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Драгомира-мира Все права защищены
