jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)
86 90
18 mar 2011, 12:48

На баба ми 

  Poesía » Otra
914 1 6

Не те оценихме ние, децата ти,

не разбрахме за какво си живяла.

Че даваше всичко - душата си,

за да си най-добра баба.

 

 

Късно ще осъзнаеме греховете си,

наранявахме те много жестоко.

А ти пак даваше и наддаде ни,

за да получиш само признание.

 

 

Но прости ни, безразсъдни сме още,

ще имаме и ние деца и тогава...

Ще разберем, че сме имали

всичко, благодарение само на Теб!

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако и Вие имате внуци може би ще получите тяхното признание аз знам че моята баба където и да е сега, ми е простила ако с нещо съм я нагрубила някога.Бях до нея до самият и край не можах да и кажа нищо но знам,че ме е разбрала тя ме познаваше най-добре.Пожелавам Ви да изпитате обичта на внуци и правнуци г-жо Нинова.
  • Натьжих се и се питам дали след време някой може да напи6е за мен това.Едва ли!
  • Тя знае че я обичам и съм и благодарна че ме е отгледала.Но е болна и аз незнам какво се казва на човек в такива моменти.И как да спра болката и като неумея.
  • Явно вече сте ги осъзнали, поздрав за посвещението.
  • Дълъг и труден е пътят към доброто...Имали сте добър пример.Иначе нямаше да го има това стихотворение.Поздрав!
  • Топло стихче, с закъсняла признателност!
Propuestas
: ??:??