18.03.2011 г., 12:48

На баба ми

1.3K 1 6

Не те оценихме ние, децата ти,

не разбрахме за какво си живяла.

Че даваше всичко - душата си,

за да си най-добра баба.

 

 

Късно ще осъзнаеме греховете си,

наранявахме те много жестоко.

А ти пак даваше и наддаде ни,

за да получиш само признание.

 

 

Но прости ни, безразсъдни сме още,

ще имаме и ние деца и тогава...

Ще разберем, че сме имали

всичко, благодарение само на Теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако и Вие имате внуци може би ще получите тяхното признание аз знам че моята баба където и да е сега, ми е простила ако с нещо съм я нагрубила някога.Бях до нея до самият и край не можах да и кажа нищо но знам,че ме е разбрала тя ме познаваше най-добре.Пожелавам Ви да изпитате обичта на внуци и правнуци г-жо Нинова.
  • Натьжих се и се питам дали след време някой може да напи6е за мен това.Едва ли!
  • Тя знае че я обичам и съм и благодарна че ме е отгледала.Но е болна и аз незнам какво се казва на човек в такива моменти.И как да спра болката и като неумея.
  • Явно вече сте ги осъзнали, поздрав за посвещението.
  • Дълъг и труден е пътят към доброто...Имали сте добър пример.Иначе нямаше да го има това стихотворение.Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....