На балкона

31 ago 2016, 19:54

Poesía » Otra

586 1 6

Сама...
и под тласкащото кръв сърце
пространството е празно
като дървена кутия за бижута.
Обеците на ухото
станаха ми твърде много,
а главата ми така се лута
между небето и поредната ми глупост.
Отровата стои си тихо
на дъното на чекмеджето
да ми напомня,че съм никой
и нямам власт над битието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Авторът няма бележки, само чувства, които нито разбира, нито контролира

На балкона

Искате да прочетете повече?

Propuestas