JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
31 ago 2016, 19:54

На балкона 

  Poesía » Otra
492 1 6

Сама...

и под тласкащото кръв сърце

пространството е празно

като дървена кутия за бижута.

Обеците на ухото

станаха ми твърде много,

а главата ми така  се лута

между небето и поредната ми глупост.

Отровата стои си тихо

на дъното на чекмеджето

да ми напомня,че съм никой

и нямам власт над битието.

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Авторът няма бележки, само чувства, които нито разбира, нито контролира

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??