На балкона

Aug 31, 2016, 7:54 PM

Poetry » Other

627 1 6

Сама...
и под тласкащото кръв сърце
пространството е празно
като дървена кутия за бижута.
Обеците на ухото
станаха ми твърде много,
а главата ми така се лута
между небето и поредната ми глупост.
Отровата стои си тихо
на дъното на чекмеджето
да ми напомня,че съм никой
и нямам власт над битието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Авторът няма бележки, само чувства, които нито разбира, нито контролира

На балкона

Want to read more?

Random works